2/6/13

Мъж



 
Съблякъл червено-синята тениска на Барса, по къси раирани гащета, от които стърчаха пищялки, опечени на бермуди, Спас, беше паркирал стария опел в градинката зад блока. Някогашната китна полянка беше превърната в паркинг от много години насам, а на него му беше любимо място, защото от неговия апартамент се виждаше само прозореца на спалнята.

Беше отворил капака на колата, нужно му беше алиби защо отсъства от семейното гнездо. Иначе слушаше мач по радиото. На пода до него бавно се изпотяваше - от срам може би - една биричка.

- Спасè! - долетя до него вик, и малко остана Спас да глътне в ýплаха си фасът, който димеше от устата му. Странна работа, помисли си той, оня горе беше направил жената с такъв тънък гласец, а се чуваше навсякъде. Докато той, Спас, спокойно можеше да засрами Борис Годжунов, и все пак рядко се чуваше. Може би, помисли си докато хвърляше фаса под колата, защото нямаше кой да го слуша.

Любимата му жена - поради липса на конкуренция за титлата - се бе подала от прозореца на спалнята. Косата й беше прибрана в мрежичка, печеше чушки за зимнина.

- Какво правиш там, я се качвай! - смъмри го тя, а гласът й, от негодуванието изтъня още една октава. - Пак с колата се захванал, а тия чушки кой ще ги бели? Инак зимата ще искаш мезенце за ракията, а!

- Ей сега се качвам, муци - измрънка Спас, а на ум я напсува. От нея ракия не оставаше, та той мезе да търси. Компреси си правеше, чела била, че било полезно. Всеки грамотен човек ще каже, че ракията само вътрешно се приема, ама на! Аман от вестници и нови моди.

- Няма ей сега! - викна муцито още по-силно. - Гаси туй радио, че отидè акумулаторът! Качвай се веднага! И мини през Станка, да ми купиш сол!

Спас изохка в унисон с радиото - бяха вкарали гол на неговия отбор. Жената беше виновна, скръцна със зъби и размаха юмрук по посока на вече безлюдния прозорец.

Седна пак и отпи от бирата. Беше се стоплила, но той беше твърдо решен да не позволи нищо да му развали вечерта.

Запали нова цигара - куртоазия от правителството, пет лева кутията - и се задави от лютивия дим. Гледай го ти и живот, помисли си Спас, а радиото все така неизменно боботеше. Блъска се, инженер стана, за най-красивото момиче се ожени... А накрая какво? Някой беше подменил и живота му, и момичето му, и всичкото.
     
     - Спасè! - долетя отново тъничкия глас, вече осезаемо сърдит. - Качвай се веднага, на маймуна ли ще ме правиш! И да не забравиш солта!

Спас въздъхна тежко, смачка фаса и угаси радиото. Затръшна капака на вярната бричка и заизкачва тежко стълбите на панелката, държейки топлата бира в ръка.

- Нà ти сол! - мърмореше, докато се качваше. - Да видиш ти кой е мъжът в къщата...